Уважаеми приятели,
Българи,
Има един стар виц: Висше ченге седи в кабинета си, и докато гледа през прозореца към площада промълвява: „Колко хора не са в затвора поради липса на доказателства”…
Припомняме си този виц, защото една политическа сага завърши по най-лошия възможен начин. Повече от година Парламента ту обсъжда, ту спира промените в Закона за електронните съобщения, които позволяват МВР да наднича в нашата лична кореспонденция в Интернет. При това да го прави без необходимия съдебен и граждански контрол, както е във всяка нормална и цивилизована държава! При това да контролира не само С КОГО общуваме (което реално може да има полза в борбата с престъпността), а и КАКВО говорим, правим, разглеждаме, пишем и т.н..
Разбира се, в полза на тези промени се говори с патос. Щели сме така да преборим престъпността, да хванем „лошите”, да смачкаме Октопода, да засилим държавността. Звучи прекрасно, но само докато се замислим повече. Просто защото в Република България глобалната мрежа ползват над четири милиона човека. Преди няколко години МВР покрай покриването на разни критерии за интелектуална собственост атакува торент-сайтовете и набързо вкара в кюпа на „лошите” и „престъпниците” и невиниите тийнейджъри, които са свалили някой филм или албум от мрежата. Каза го с такова удоволствие, все едно, току що е разбило ВИС и СИК наведнъж. Тогавашната история много прилича на сегашната, защото на всеки един от тези четири милиона юзъри в България се гледа с подозрение. С презумпция, че нещо там може да става… Третирането на тези хора като потенциални престъпници е обида за тях, които издържат същото това МВР с данъците си, желаейки от него не подозрение, а РЕЗУЛТАТ. Нима в САЩ, в ЕС не ловят бандитите и педофилите и без тези широки права? Нима само това не ни е достигало, за да се задейства най-после тази държава срещу организираната престъпност?
Но стига за принципите. Важни са и конкретните въпроси, например: Питаме се дали като се рови в личната ни кореспонденция, когато следи къде сърфираме в мрежата, като чете ни електронната поща и гледа какво си приказваме с приятели в скайпа, на някого в МВР няма да се хрумне да създаде ново „поколение” досиета - за личния ни живот, интереси, връзки, предпочитания, убеждения? И как МВР ще ни гарантира, че в личните ни данни ще пипа оторизиран и тесен кръг от почтени специалисти, а не и полицаи, които опорочиха пагона и отдавна са в „другия” отбор? Къде са гаранциите, че нагли ръце няма да пипат в личния ни живот, за да си постигат нагло наглите цели? Къде са ни и гаранциите, че развързаните ръце на МВР няма да бъркат в нашите души, за да проверяват политическите ни убеждения и позиции, или това как ще гласуваме на изборите, например?
Борбата с престъпността и силната държавност са едно от нещата, от които най-силно се нуждаем днес. Но напомняме на МВР и на съвестта на депутатите, които ще подкрепят това предложение, че силната държавност се основава на силния и равно прилаган Закон, а не на силната ръка.
Именно затова ние казваме ясно:
Ние не искаме:

• МВР да слухти и наднича в личната ни коренспонденция без съдебен контрол.
• МВР да има безконтролен достъп до нашите данни и информация за нашите комуникации в електронното пространство.
• МВР да се вторачва в мненията ни в блогове, форуми и електронни издания.
• Да се чувстваме като участници в един голям „Биг Брадър”.
• Да превръщаме страната-членка на ЕС и НАТО Република България в копие на страни като Куба, КНДР и Иран, където редовно се провфилактира „виртуалната” съвест на хората.

Имаше един стар хубав филм „Не буди ченгето, когато спи”. Нашият призив е да не будим полицейската държава, която изчезна преди 20 години!